Република България

Относително високите нива на хемоглобин подобряват преживяемостта при пациентите на хемодиализа

Reuters Health
От Мишел Ризо (Michelle Rizzo)
Ню Йорк (Reuters Health)

При пациентите, които са на хронична хемодиализа, дългосрочната преживяемост се повлиява благоприятно от относително високото ниво на хемоглобина (Hb) и интравенозно приложение на желязо в умерени дози, според данните публикувани в последния брой на BMC Nephrology.
«Анемията при пациентите на хемодиализа се дължи до известна степен на дефицита на еритропоетин (ЕПО) и желязо - фактори, които могат да се коригират», обясняват авторите д-р Виктор Полак и колеги (MIQS Inc. Boulder, Колорадо). «Но какви трябва да бъдат стойностите хемоглобина при корекция на анемията остава спорен въпрос».
«Данните от няколко проучвания сочат, че коригирането на анемията до стойности над приемливите, но по моя преценка умерени, а именно над 12 g/dl (14 е нормална стойност) е свързано с нежелани ефекти по отношение на преживяемостта», продължават авторите, «В резултат на тези проучвания FDA публикува предупреждение относно лечението, като ръководствата на Center for Medicare and Medicaid Services (CMS) не препоръчваха на клиницистите повишаване на стойностите на хемоглобина над 12 g/dl.»

Д-р Полак и неговите колеги са изследвали 1774 пациенти на хемодиализа в три центъра в Ню Йорк за периода между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2006 г. медианната преживяемост е била 789 дни. Средната доза на еритропоетина е била 18,162 IU на седмица, а средната доза на назначеното интравенозно желязо - 301,2 mg на месец. Медианните хемоглобинови нива са били 116,1 g/l, а медианното трансфериново насищане - 29,76%. Медианният серумен феритин е бил 526,2 mcg/l.
Според доклада на изследователите «преживяемостта е била по-висока при по-високите стойности на хемоглобина», най-вече при средни стойности над 120 g/l. Преживяемостта е била по-ниска при пациентите с трансфериново насищане под 16% и стойности на серумния феритин по-ниски от 100 mcg/l.. Най-добра преживяемост е била наблюдавана при сатурация на трансферина над 25% и нива на серумния феритин над 600 mcg/l..
С оглед на интравенозно прилаганите дози желязо, преживяемостта е била най-висока при дози между 1 и 202 mg на месец, незначително по-ниска при дози между 202 и 455 mg на месец и най-ниска , когато не е прилагано i.v. желязо. Въпреки, че ефектът на еритропоетин върху преживяемостта е бил незначителен, е отчетено статистическо значимо взаимодействие с прилаганото интравенозно желязо.

«Пациентите са много по-добре, когато не са анемични и когато е обърнато специално внимание на дефицита на желязо», споделя д-р Виктор Полак в интервю. «Най-добра е била преживяемостта при тези пациенти, които са третирани с малки до средни, а не с високи дози ЕПО, като прилагането на желязо в умерени дози е от голямо значение», обобщават авторите, като при това отчитат нуждата от преоценка на новите данни и промяна на настоящите ръководства в съответствие с тях..

BMC Nephrol 2009.